Пълна къща

Къщате е пълна,когато децата са в нея!

Смело напред

Пламена направи още една смела крачка-издържа успешно първото интервю за работа.
След като в уречения час събеседникът и на интервюто не и вдигнал телефона/бил на конференция/ да и даде отговор от вчерашния разговор ,татко и само въздъхна:"Прекалено е хубаво да ни се случи на нас".Аз само настоявах пак да го търси.Та обадил се човекът и след половин час подскачахме от радост.Сега следващия вторник пак ще тръпнем в очакване-има покана за второ интервю,пред двама души.Ха дано...
Само дето не са ми ясни тия пакети,спортен мениджмънт,връзки с обществеността,международни турнири,мачове.Много съм далеч от спорта.Дано ми стане по-ясно.

На изпроводяк

Мартин днес замина за Австрия.Снощи отидохме с Лена на изпроводяк.

Руснаците посядали преди тръгване.А за нас е традиция да помъмрим,преди някой да тръгне на път.Пламена след 3 години ми напомни как съм я изпратила и колко плакала след това.

Дали това е нормалния родителски страх,който поражда непрекъснати наставления и съвети,или излишен ритуал,но като че ли сме длъжни да си го кажем.А може би е застраховка,та когато детето сгреши да му напомниш"Аз те предупреждавах".

Та снощи Любо започна пледоарията:"Добре!Приятелят ти казал,че там има работа и се живее добре.Там ти никога няма да бъдеш равен на тях.И да работиш,и да си добър в работата си,никога няма да ти платят подобаващо.Ще вземаш наполовина,че и четвъртината от това,което вземат те.Имало работа!Факт е световната икономическа криза.Вчера по радиото съобщиха,че един испански концерн на ден уволнявал по 15 хил.души.Там има и чужденци.Първи те ще си заминат,откъдето са дошли.
Такава рецесия,каквато е в момента,е имало единствено преди войната.Не слушай стари информации,от преди година.
Там културата е различна от нашата.Една българка се омъжила за германец.Не била излизала от къщи,никъде не я представяли.Свекърва и ходела на гости с кучето и внучето си,но не и със снахата." И още ред примери от тоя сорт.
Моята Лена само се обади:"Тогава,както казва татко,да легнем и да умираме"
Аз се опитах да защитя Мартин,че има право на избор,но с Любо е трудно да се спори.
Предимствата на Мартин са,че има образование,няма жена,деца,владее чужди езици,съвестен е и като се хване на работа влага душа и сърце.
Смелост се иска да напуснеш целогодишната работа във Варна,гарантираната заплата от 1000 лева и да тръгнеш в неизвестното.Мартин не се поблазни от роднинските връзки с големците в града,от възможността за работа тук.
Дано там успее!

Потресаващо

Една снимка в свиленградския сайт ме разтърси.Кола след катастрофа между Любимец и Харманли.Ако не беше изписано под снимката никой не бил разбрал,че това е кола.Черна буца,обгоряла до неузнаваемост.А вътре е имало 4 пътници.
Бащата бил гурбетчия в Гърция.Дошли да го посрещнат от границата синът с приятелката си и шофьора на колата.И съвсем близо до тая граница намерили смъртта си и четиримата.
Как ли се е приготвяла съпругата на гурбетчията да го посрещне след толкова време.Как ли е тръпнела в очакване.А вместо това в 1 часа вечерта позвънил телефона и чула страшната вест.Разбрала,че не е останало нищо ни от съпруг,ни от син,ни от снаха.
В бюлетина ще запишат-неправилно изпреварване и толкова!
Мисля си,какво ли щеше да остане от нас след онова изпреварване на връщане от Банско.
Същата черна буца...Тръгнахме да изпреварваме ТИР,но се оказа,че са два,залепени един за друг,а отсреща - фучи някаква лъскава лимузина и няма как да се приберем в платното си.Разминахме се на косъм.
Никой не е застрахован!Тежко им на почернените!А живите да помнят...

Невероятно

Невероятно,но факт-Лена реши листовките и взе едната част от шофьорския изпит.Като я гледах как чете,много се съмнявах.И то на 8-след българо-английската сватба на Антон в Банско.

И ние живеем и те...

Днес Пламена ми разказва за първите си дни в Амстердам.Докато се освободи квартирата я подслониха приятелите на Юдит и Йос.Много сме им задължени.
Та тя разказва...настаниха ме на третия етаж,целият е свободен,ползват го само за гости.Стаята ми-голяма,обзаведена.Безжичен интернет в цялата къща.Като видяха,че си нося спално бельо ме питаха на къмпинг ли ще ходя и много се смяха.Влизам в банята-уж душ-кабина,а вътре мигащи светлини и музика,масажори,парна баня...
Мъжът в къщата ми е колега.Работи моята работа.Жена му не работи.Ходела от време на време като доброволка да търси изгубени кучета и котки и да им оказва спешна помощ/да и имам грижите/.Имат две големи деца.Всеки уикенд са при приятелите си на плажа.
И те живеят и ние живеем...
Ама те са се родили в Амстердам,а ние в селата на Сакара.
Когато колегата попитал Пламена ходя ли вече на работа,тя му отговорила,че за мене е по-добре в училище,отколкото през ваканцията,защото тогава трябва да помагам в земеделието.Колко ли се е чудил,горкият,каква е тая директорка,дето ходи да копае на полето.
Да се чуди.Те имат масажори в банята,ама не се изпитвали щастието да дойде водата ,след като 3 дена е била спряна,да напълнят десетина бирени шишета,в които водата като престои под 40 градуса до вечерта е вряла,и като се полееш с нея си като къпан.Защо ти са масажори?В жегите си като пресован,не ти трябва масажор.
И те живеят ,и ние живеем...Съдба!

Когато те лъжат

Вчера се прибрах и видях,че Лена я няма.Обадих и се по телефона.Каза:"У Ружица съм.Гледаме филм".
След малко включих компютъра,автоматично се вписа нейния Скайп и отсреща Ружица пита:"Прибра ли се?".
Почувствах се страшно гадно.Да ме излъже елегантно,интелигентно,така,че да повярвам-добре.Но толкова да ме подценява,с такава плоска лъжа,направо си беше обидно.
Веднага се окопитих и изписах:"Откъде да се прибера?".Ружица замлъкна.
След малко Лена се прибра и почна от вратата:"Защо ми влизаш в Скайп-а.Докато си дойда до нас-разузнаваш".
Уж и повярвах,че през цялото време е била по пътя.
В такива случаи татко ми казваше:"Ти където отиваш,аз оттам се връщам".

Когато децата ...

Когато децата порастнат наистина,не разбират ,че за мене са си още деца.Продължавам да се притеснявам дали са здрави,дали са яли,дали се обличат,по същия начин,както когато бяха малки.Непрекъснатото напомняне,повтаряне им дотяга,мислят си,че вече сами могат да се грижат за себе си.Ще повярвам,че са големи,ако разберат,че си остават деца.

В Холандия

Най-сетне пристигнахме след 36-часово пътуване.Малко след полунощ.На гарата в Бреда-пустош.Посрещачите ни бяха-младо русо момиче,в компанията на негър,до тях ни мъж,ни жена,непрекъснато свиващ и пушещ нещо-просяци,наркомани,утайки на обществото.Мятаха се на колелата,отиваха,връщаха се,сновяха непрекъснато,крещяха.Единият приближи до нас,опита се да ни заговори,но като разбра,че няма да стане се отказа.Чак страх ме хвана!Два пъти полицейската кола приближава,оглеждат,но след като никой не нарушава реда си тръгват.
Пред компанията на наркоманите предпочетохме среднощната разходка из града.
Докато намерим хотел-съмна.С последни сили дочакахме Пламена да дойде да ни прибере.
Най-сетне слънцето с нейно лице изгря.Хванахме първия влак и потеглихме за Миделбург.
Изкъпахме се,легнахме и проспахме първия ден от престоя си в Холандия.На другия ден беше тържествената церемония.
За церемонията се събрахме цялата българска група-аз и Иван,Милен,Ася от Велинград,Александра от Стара Загора.Заредихме фотоапарата и потеглихме.
Дипломирането се проведе в абатството-огромна,старинна сграда,в залата-орган,монитори по стените,за да се вижда от всички страни.
Церемонията беше тържествена.Приветствия от името на студентите,на родителите и на ректора.Студенти пяха тържествени оратории.
Всички завършващи,облечени в тоги и шапки,получиха дипломите си,преместиха пискюла от ляво на дясно и накрая дружно захвърлиха шапките във въздуха.
След церемонията присъствахме на коктейл,организиран от университета.Правихме снимки,разговаряхме с преподавателите/разговаряхме е силно казано-Пламена превеждаше/.
След това,вече в увеличен състав,заедно с румънките Анда и Лаура и техните родители,унгарката Ори и някакъв холандец-приятел отидохме в "Пасо добле" за вечеря.
Прибрахме се,а дипломираните поеха към нощните заведения.
Другите два дни бяха отредени за туризъм.Посетихме Влисинген-града,в който Иван е бил преди 30 години и от който нищо не си спомняше.В Домбург бяхме в заведението,където работи Пламена през лятото.Запознахме се с шефовете.
Навсякъде прави впечатление чистотата,градинките-подстригани,зеленина и цветя.Случихме и на хубаво време.
През деня правехме обиколки,а вечер-на салатка и ракийка,на сладка приказка с децата.
Броените дни бързо свършиха.
За връщане взехме самолетни билети.Видях Европа и вече исках по-лесен начин за пътуване от претъпкания автобус.
Във влака от Ротердам до Амстердам-родна картинка.Двама наши цигани с акордеон,единият пее "Беса ме мучос",другият свири и пътниците им подхвърлят по 1 евро.
Като приближиха до нас може би ни познаха,така ,както и ние ги познахме,но никой не го показа.Усмихнат,циганинът ме погледна и каза"Бон воаяж" на което аз отговорих-"Мерси".
Полетът Амстердам-Бургас беше 3 часа.Комшийката Ленка ни взе от летището и в 2 след полунощ си бяхме вкъщи.
Завърши холандското ни приключение.

Бай Ганьо тръгна по Европа-съвременен вариант

Малко градче,сиво ежедневие,скука-това беше животът ми доскоро.Но ето появи се възможност да дам криле на мечтите си,да се махна оттук,да ида далече,където живеят други хора,да видя Европа,да видя свят.
Поводът беше дипломирането на дъщеря ми в Холандия.Бяхме канени на тържествената церемония по връчване на дипломите.
Потеглихме.Автобусът на "Юнион ивкони" претъпкан.Ние-на музикантското място-най-отзад.До мен-софиянка,моделиерка,която отива да работи във Виена като камериерка.До мъжа ми-млад софиянец,който внася коли от Германия.Богомил се казва-голяма симпатяга.
Купува коли,продава ги и на кола печели по 3000.Налива газ във въображението на мъжа ми.Какъв лесен начин за печалба са намерили хората!Някога Бай Ганьо ходел по Европа с мускалчетата,сега ходи с автобус,а се връща с лека кола.
Целият автобус е претъпкан с братя българи,етнически турци,които отиват в Бон да берат ягоди.
Убийствено пътуване-36 часа.Всяко удоволствие се заплаща.Като искаш да видиш Европа
ще се свиваш на задната седалка.
Калотина.Братът сръбски митничар свали две по-мургави момчета за проверка на багажа.
Върнаха се усмихнати.Размина им се.
Гледам през прозореца чуждите сръбски пейзажи,ама те са досущ като нашите.Бях чувала
"На баир лозе",ама не бях виждала.Сега видях.Хълмистият релеф,къщите,нивята-наши.
Унгария я проспах.Това,което видях от нея напомняше соц-а.
Австрия вече е друго-като архитектура,като старина,като култура.Германия също.Знаех,че съм отвъд желязната завеса,не виждах завесата,ама я чувствах-във въздуха,в идеално обработените ниви край пътя,в чистотата навсякъде.Кога ще се вдигне тая завеса между тях и нас-не знам.Кога и ние ще заприличаме на тях-като отношения помежду си,като отношение към природата,като култура.
На паркинга в Германия инстинктивно се отдръпнах пред наближаваща кола,въпреки,че бях на пешеходна пътека.Жената от колата спря,усмихна се ,в очите и прочетох благодарност,че съм отстъпила правото си да мина първа.Представих си каква благословия щях да получа у нас,въпреки,че съм на пешеходна пътека.
В Брюксел бяхме вечерта.Прекрасен е.Старинни сгради,катедрали,приказни светлини.
Оставаше малко до Холандия.

V Europa

Ima migove v jivota na 4ovek,koito ne se povtarqt.Za Plamena takyv mig be6e Graduation-a.Minah cqla Europa za da prisystvam na nego.Vidqh tyrjestveniq moment,kogato i vry4iha diplomata.Bqh izpylnena s gordost.Razbrah,4e malkoto mi detence naistina e porasnalo.
Trygna samo v neizvestnoto,plaho,neuvereno.Ne i be6e leko.Chete mnogo.Nakraq q vidqh dovolna ot postignatoto.Shtastliva!

Без сценарий

За този юбилей не се бяхме готвили.Нямаше сценарий,правила.Без суета,без старание някой да блесне,само за да почетем юбиляра,защото всеки има нужда от внимание и от празници в живота си.
И купонът се случи.Може би точно за това,че не беше предварително режисиран.
Понякога се случва да ти е празнично.

Възможно ли е патриотичното възпитание днес

Патриотичното възпитание е част от възпитателния процес,който има за цел формирането на личността.Ценностната система на човека се изгражда чрез възпитание в семейството,в училището,чрез приемане и спазване на обществените норми на поведение.Днес поради разместване на пластовете в ценностната система,липсата на точни ориентири,на национална доктрина, патриотичното възпитание се осъществява трудно,но е възможно.То е възможно и необходимо,за да не угасне светлика на българското,светлика на паметта ни.Само ако запазим своята национална идентичност,самобитност,своя патриотизъм ,само тогава ние ще бъдем приети като равни с всички останали.
Лесно е да си патриот в богата и уредена държава.Трудно е да си патриот в България.Тук,където по време на избори лъжепатриоти издигат гръмки лозунги и патриотизмът граничи с национализма,където се чуват призиви за "България на три морета" и "България на българите",а липсва национална доктрина, е трудно да определиш кой е истински патриот и кой не е.
Някои смятат,че патриотизмът е сантименталната обвързаност към родното място,към родовите корени,към майката,към близките.За други мястото,на което си се родил не е най-доброто за живеене.Трудно е да се определи кой е истински патриот-дали този,който стиска зъби,но оцелява в жестоката действителност тук,или оня,който е направил своя избор-да живее в чужбина,да се развива и връщайки се в родината да и помогне,с каквото може.
По света може да има много места,където човек да се чувства добре.Но далеч от родното място ти си чужд.Може да срещнеш много добри хора в чужбина,но само родителите са тези,които са готови да отделят от залъка си за тебе и които винаги ще те чакат да се върнеш у дома.
Патриотичното възпитание е бавен,продължителен процес,чиито резултати се виждат след години.
В нашето объркано,сложно настояще търсим корените на патриотизма в историята,в гордостта от общността,от съхранената етническа идентичност.
А примерите са много-от повика на Паисий до безкористния чист патриотизъм на Ботев и Левски.
Литературата ни също е средство за възпитаване в патриотизъм.
За Гергана от "Изворът на белоногата" Стамбул е…за мене-тука дето съм родена".Хъшовете на Вазов-страдалци,мъченици,живеят в общество,но сякаш са в"пустиня" ,търпят лишения и мъки в името на свободата на Родината.
Патриотичното възпитание днес е необходимо не за създаване на националистическа доктрина,а за вдъхване на национално самочувствие,на отношение към националната идентичност.
Любовта към родината е като любовта изобщо.Ти или си способен да изпитваш това най-съкровено чувство,или си възпитан в родолюбие,или не си.Патриоти и лъжепатриоти има навсякъде.
Любовта към родината не е една и съща за всички.За всеки тя е различна.Това не е лошо.Достатъчно е да е искрена.
Нашият патриотизъм се поражда от факта,че и ние,българите,имаме принос в културата на цивилизацията.Можем да се гордеем,че българин рисува в Париж,че българин пее в Милано,че българин е създал компютъра,че наши спортисти са сред най-добрите в света.
Истинският патриотизъм не се състои в това,да търсиш причини да се чувстваш горд,че принадлежиш към дадена общност.Патриотизмът се изразява в осъзнаването на положителните и отрицателните страни на общността,към която принадлежиш,осъзнаване,че искаш да принадлежиш към тази общност и искаш да я направиш по-добра с това,което можеш да и дадеш.
Патриотизмът днес означава едновременно с развитието си като личност да развиваш общността си.
Истинските патриоти искат ясна национална доктрина,която да предначертава бъдещето ни,достойното ни място в Европа.Искат не превръщането ни в марионетки на глобализацията,в задния двор на Европа,а приемането ни като равни на всички останали.
Много често българинът страда от липса на национално самочувствие и на европейско възпитание.Ние имаме какво да дадем на Европа и на света-своите традиции,своя фолклор,своята самобитност.
Българинът ще влезе в Европа ,ако преодолее своята закостенялост и отвори очите си за достиженията на човешката цивилизация,ако умее да разчита чуждите културни кодове и намери общ език и общи цели с другите народи.
Ние ще влезем в Европа когато с политика,с държавно устройство ,се занимават истински патриоти,които умеят да отстояват националните интереси,които със своите знания,умения,опит могат да помогнат на другите,истински българи.
Ние сме европейци и нашето място е в Обединена Европа,но за да бъдем възприети като равни на всички останали,трябва да запазим своите национални добродетели,своята самобитност,своя патриотизъм.Трябва да умеем да ценим доброто у другите,да се докоснем до тяхната култура,да ги опознаем добре,да се приобщим към общочовешките ценности,запазвайки своята национална идентичност.
За това е необходимо патриотичното възпитание днес.

Нещата,с които /не/ се гордея

Аз съм от онова поколение,което имаше ценности.Подготвяха ни за това да бъдем всестранно развити личности.Идеалът ни беше комунизмът.Една идея,която се подготвяхме да осъществим,без да имаме представа как и защо.
Идеята рухна.С нея и болните ни амбиции.От отличници в училище се превърнахме в изоставащи в живота.Всестранното развитие се оказа недоразвитие.
Не се гордея,че бях отряден председател,а после и комсомолски секретар.Не се гордея,че родителите ми бяха комунисти до мозъка на костите си.Но и не се срамувам от това.
Комсомолския секретар го избираше класа.Днес се нарича лидер.За да те изберат за лидер,значи си показал качества,които допадат на по-голямата част от колектива.Не се срамувам от това,че 30 човека в продължение на години са виждали в мен такива качества.
Гордея се,че без да разчитам на връзки,рушвети и др. модерни тогава методи записах специалност,която сама си избрах и завърших престижен университет.Не се гордея със социалния си статус в момента.Гордея се,че работя това,което харесвам.Срамувам се от отношението на другите към моята професия.
Не се гордея,че спрях да чета.Гордея се,че децата ми са четящи.
Не се гордея,че спрях да мечтая.Дано децата ми сбъднат мечтите си!
Не се гордея,че се оказах неподготвена за промените,които настъпиха.
Дано децата ми са подготвени за живота!
Гордея се,че през всичките тези години успях да запазя истинските си приятели.
Дано и децата ми успеят!

Добрата душа не познава гордостта

Великият Андерсен е казал,че добрата душа не познава гордостта.В момента обаче аз съм горда,че въпреки своята неграмотност, успях да направя този блог.
Но нали не е жалко,че си роден сред патици!Достатъчно е да си излюпен от лебедово яйце!
И колкото по-труден е пътят към успеха,толкова повече радост ти носи постигнатото.