На изпроводяк

Мартин днес замина за Австрия.Снощи отидохме с Лена на изпроводяк.

Руснаците посядали преди тръгване.А за нас е традиция да помъмрим,преди някой да тръгне на път.Пламена след 3 години ми напомни как съм я изпратила и колко плакала след това.

Дали това е нормалния родителски страх,който поражда непрекъснати наставления и съвети,или излишен ритуал,но като че ли сме длъжни да си го кажем.А може би е застраховка,та когато детето сгреши да му напомниш"Аз те предупреждавах".

Та снощи Любо започна пледоарията:"Добре!Приятелят ти казал,че там има работа и се живее добре.Там ти никога няма да бъдеш равен на тях.И да работиш,и да си добър в работата си,никога няма да ти платят подобаващо.Ще вземаш наполовина,че и четвъртината от това,което вземат те.Имало работа!Факт е световната икономическа криза.Вчера по радиото съобщиха,че един испански концерн на ден уволнявал по 15 хил.души.Там има и чужденци.Първи те ще си заминат,откъдето са дошли.
Такава рецесия,каквато е в момента,е имало единствено преди войната.Не слушай стари информации,от преди година.
Там културата е различна от нашата.Една българка се омъжила за германец.Не била излизала от къщи,никъде не я представяли.Свекърва и ходела на гости с кучето и внучето си,но не и със снахата." И още ред примери от тоя сорт.
Моята Лена само се обади:"Тогава,както казва татко,да легнем и да умираме"
Аз се опитах да защитя Мартин,че има право на избор,но с Любо е трудно да се спори.
Предимствата на Мартин са,че има образование,няма жена,деца,владее чужди езици,съвестен е и като се хване на работа влага душа и сърце.
Смелост се иска да напуснеш целогодишната работа във Варна,гарантираната заплата от 1000 лева и да тръгнеш в неизвестното.Мартин не се поблазни от роднинските връзки с големците в града,от възможността за работа тук.
Дано там успее!

Потресаващо

Една снимка в свиленградския сайт ме разтърси.Кола след катастрофа между Любимец и Харманли.Ако не беше изписано под снимката никой не бил разбрал,че това е кола.Черна буца,обгоряла до неузнаваемост.А вътре е имало 4 пътници.
Бащата бил гурбетчия в Гърция.Дошли да го посрещнат от границата синът с приятелката си и шофьора на колата.И съвсем близо до тая граница намерили смъртта си и четиримата.
Как ли се е приготвяла съпругата на гурбетчията да го посрещне след толкова време.Как ли е тръпнела в очакване.А вместо това в 1 часа вечерта позвънил телефона и чула страшната вест.Разбрала,че не е останало нищо ни от съпруг,ни от син,ни от снаха.
В бюлетина ще запишат-неправилно изпреварване и толкова!
Мисля си,какво ли щеше да остане от нас след онова изпреварване на връщане от Банско.
Същата черна буца...Тръгнахме да изпреварваме ТИР,но се оказа,че са два,залепени един за друг,а отсреща - фучи някаква лъскава лимузина и няма как да се приберем в платното си.Разминахме се на косъм.
Никой не е застрахован!Тежко им на почернените!А живите да помнят...