Патриотичното възпитание е част от възпитателния процес,който има за цел формирането на личността.Ценностната система на човека се изгражда чрез възпитание в семейството,в училището,чрез приемане и спазване на обществените норми на поведение.Днес поради разместване на пластовете в ценностната система,липсата на точни ориентири,на национална доктрина, патриотичното възпитание се осъществява трудно,но е възможно.То е възможно и необходимо,за да не угасне светлика на българското,светлика на паметта ни.Само ако запазим своята национална идентичност,самобитност,своя патриотизъм ,само тогава ние ще бъдем приети като равни с всички останали.
Лесно е да си патриот в богата и уредена държава.Трудно е да си патриот в България.Тук,където по време на избори лъжепатриоти издигат гръмки лозунги и патриотизмът граничи с национализма,където се чуват призиви за "България на три морета" и "България на българите",а липсва национална доктрина, е трудно да определиш кой е истински патриот и кой не е.
Някои смятат,че патриотизмът е сантименталната обвързаност към родното място,към родовите корени,към майката,към близките.За други мястото,на което си се родил не е най-доброто за живеене.Трудно е да се определи кой е истински патриот-дали този,който стиска зъби,но оцелява в жестоката действителност тук,или оня,който е направил своя избор-да живее в чужбина,да се развива и връщайки се в родината да и помогне,с каквото може.
По света може да има много места,където човек да се чувства добре.Но далеч от родното място ти си чужд.Може да срещнеш много добри хора в чужбина,но само родителите са тези,които са готови да отделят от залъка си за тебе и които винаги ще те чакат да се върнеш у дома.
Патриотичното възпитание е бавен,продължителен процес,чиито резултати се виждат след години.
В нашето объркано,сложно настояще търсим корените на патриотизма в историята,в гордостта от общността,от съхранената етническа идентичност.
А примерите са много-от повика на Паисий до безкористния чист патриотизъм на Ботев и Левски.
Литературата ни също е средство за възпитаване в патриотизъм.
За Гергана от "Изворът на белоногата" Стамбул е…за мене-тука дето съм родена".Хъшовете на Вазов-страдалци,мъченици,живеят в общество,но сякаш са в"пустиня" ,търпят лишения и мъки в името на свободата на Родината.
Патриотичното възпитание днес е необходимо не за създаване на националистическа доктрина,а за вдъхване на национално самочувствие,на отношение към националната идентичност.
Любовта към родината е като любовта изобщо.Ти или си способен да изпитваш това най-съкровено чувство,или си възпитан в родолюбие,или не си.Патриоти и лъжепатриоти има навсякъде.
Любовта към родината не е една и съща за всички.За всеки тя е различна.Това не е лошо.Достатъчно е да е искрена.
Нашият патриотизъм се поражда от факта,че и ние,българите,имаме принос в културата на цивилизацията.Можем да се гордеем,че българин рисува в Париж,че българин пее в Милано,че българин е създал компютъра,че наши спортисти са сред най-добрите в света.
Истинският патриотизъм не се състои в това,да търсиш причини да се чувстваш горд,че принадлежиш към дадена общност.Патриотизмът се изразява в осъзнаването на положителните и отрицателните страни на общността,към която принадлежиш,осъзнаване,че искаш да принадлежиш към тази общност и искаш да я направиш по-добра с това,което можеш да и дадеш.
Патриотизмът днес означава едновременно с развитието си като личност да развиваш общността си.
Истинските патриоти искат ясна национална доктрина,която да предначертава бъдещето ни,достойното ни място в Европа.Искат не превръщането ни в марионетки на глобализацията,в задния двор на Европа,а приемането ни като равни на всички останали.
Много често българинът страда от липса на национално самочувствие и на европейско възпитание.Ние имаме какво да дадем на Европа и на света-своите традиции,своя фолклор,своята самобитност.
Българинът ще влезе в Европа ,ако преодолее своята закостенялост и отвори очите си за достиженията на човешката цивилизация,ако умее да разчита чуждите културни кодове и намери общ език и общи цели с другите народи.
Ние ще влезем в Европа когато с политика,с държавно устройство ,се занимават истински патриоти,които умеят да отстояват националните интереси,които със своите знания,умения,опит могат да помогнат на другите,истински българи.
Ние сме европейци и нашето място е в Обединена Европа,но за да бъдем възприети като равни на всички останали,трябва да запазим своите национални добродетели,своята самобитност,своя патриотизъм.Трябва да умеем да ценим доброто у другите,да се докоснем до тяхната култура,да ги опознаем добре,да се приобщим към общочовешките ценности,запазвайки своята национална идентичност.
За това е необходимо патриотичното възпитание днес.
