Нещата,с които /не/ се гордея

Аз съм от онова поколение,което имаше ценности.Подготвяха ни за това да бъдем всестранно развити личности.Идеалът ни беше комунизмът.Една идея,която се подготвяхме да осъществим,без да имаме представа как и защо.
Идеята рухна.С нея и болните ни амбиции.От отличници в училище се превърнахме в изоставащи в живота.Всестранното развитие се оказа недоразвитие.
Не се гордея,че бях отряден председател,а после и комсомолски секретар.Не се гордея,че родителите ми бяха комунисти до мозъка на костите си.Но и не се срамувам от това.
Комсомолския секретар го избираше класа.Днес се нарича лидер.За да те изберат за лидер,значи си показал качества,които допадат на по-голямата част от колектива.Не се срамувам от това,че 30 човека в продължение на години са виждали в мен такива качества.
Гордея се,че без да разчитам на връзки,рушвети и др. модерни тогава методи записах специалност,която сама си избрах и завърших престижен университет.Не се гордея със социалния си статус в момента.Гордея се,че работя това,което харесвам.Срамувам се от отношението на другите към моята професия.
Не се гордея,че спрях да чета.Гордея се,че децата ми са четящи.
Не се гордея,че спрях да мечтая.Дано децата ми сбъднат мечтите си!
Не се гордея,че се оказах неподготвена за промените,които настъпиха.
Дано децата ми са подготвени за живота!
Гордея се,че през всичките тези години успях да запазя истинските си приятели.
Дано и децата ми успеят!

Добрата душа не познава гордостта

Великият Андерсен е казал,че добрата душа не познава гордостта.В момента обаче аз съм горда,че въпреки своята неграмотност, успях да направя този блог.
Но нали не е жалко,че си роден сред патици!Достатъчно е да си излюпен от лебедово яйце!
И колкото по-труден е пътят към успеха,толкова повече радост ти носи постигнатото.