събота, 13 септември 2008 г.

Невероятно

Невероятно,но факт-Лена реши листовките и взе едната част от шофьорския изпит.Като я гледах как чете,много се съмнявах.И то на 8-след българо-английската сватба на Антон в Банско.

вторник, 2 септември 2008 г.

И ние живеем и те...

Днес Пламена ми разказва за първите си дни в Амстердам.Докато се освободи квартирата я подслониха приятелите на Юдит и Йос.Много сме им задължени.
Та тя разказва...настаниха ме на третия етаж,целият е свободен,ползват го само за гости.Стаята ми-голяма,обзаведена.Безжичен интернет в цялата къща.Като видяха,че си нося спално бельо ме питаха на къмпинг ли ще ходя и много се смяха.Влизам в банята-уж душ-кабина,а вътре мигащи светлини и музика,масажори,парна баня...
Мъжът в къщата ми е колега.Работи моята работа.Жена му не работи.Ходела от време на време като доброволка да търси изгубени кучета и котки и да им оказва спешна помощ/да и имам грижите/.Имат две големи деца.Всеки уикенд са при приятелите си на плажа.
И те живеят и ние живеем...
Ама те са се родили в Амстердам,а ние в селата на Сакара.
Когато колегата попитал Пламена ходя ли вече на работа,тя му отговорила,че за мене е по-добре в училище,отколкото през ваканцията,защото тогава трябва да помагам в земеделието.Колко ли се е чудил,горкият,каква е тая директорка,дето ходи да копае на полето.
Да се чуди.Те имат масажори в банята,ама не се изпитвали щастието да дойде водата ,след като 3 дена е била спряна,да напълнят десетина бирени шишета,в които водата като престои под 40 градуса до вечерта е вряла,и като се полееш с нея си като къпан.Защо ти са масажори?В жегите си като пресован,не ти трябва масажор.
И те живеят ,и ние живеем...Съдба!