В Холандия

Най-сетне пристигнахме след 36-часово пътуване.Малко след полунощ.На гарата в Бреда-пустош.Посрещачите ни бяха-младо русо момиче,в компанията на негър,до тях ни мъж,ни жена,непрекъснато свиващ и пушещ нещо-просяци,наркомани,утайки на обществото.Мятаха се на колелата,отиваха,връщаха се,сновяха непрекъснато,крещяха.Единият приближи до нас,опита се да ни заговори,но като разбра,че няма да стане се отказа.Чак страх ме хвана!Два пъти полицейската кола приближава,оглеждат,но след като никой не нарушава реда си тръгват.
Пред компанията на наркоманите предпочетохме среднощната разходка из града.
Докато намерим хотел-съмна.С последни сили дочакахме Пламена да дойде да ни прибере.
Най-сетне слънцето с нейно лице изгря.Хванахме първия влак и потеглихме за Миделбург.
Изкъпахме се,легнахме и проспахме първия ден от престоя си в Холандия.На другия ден беше тържествената церемония.
За церемонията се събрахме цялата българска група-аз и Иван,Милен,Ася от Велинград,Александра от Стара Загора.Заредихме фотоапарата и потеглихме.
Дипломирането се проведе в абатството-огромна,старинна сграда,в залата-орган,монитори по стените,за да се вижда от всички страни.
Церемонията беше тържествена.Приветствия от името на студентите,на родителите и на ректора.Студенти пяха тържествени оратории.
Всички завършващи,облечени в тоги и шапки,получиха дипломите си,преместиха пискюла от ляво на дясно и накрая дружно захвърлиха шапките във въздуха.
След церемонията присъствахме на коктейл,организиран от университета.Правихме снимки,разговаряхме с преподавателите/разговаряхме е силно казано-Пламена превеждаше/.
След това,вече в увеличен състав,заедно с румънките Анда и Лаура и техните родители,унгарката Ори и някакъв холандец-приятел отидохме в "Пасо добле" за вечеря.
Прибрахме се,а дипломираните поеха към нощните заведения.
Другите два дни бяха отредени за туризъм.Посетихме Влисинген-града,в който Иван е бил преди 30 години и от който нищо не си спомняше.В Домбург бяхме в заведението,където работи Пламена през лятото.Запознахме се с шефовете.
Навсякъде прави впечатление чистотата,градинките-подстригани,зеленина и цветя.Случихме и на хубаво време.
През деня правехме обиколки,а вечер-на салатка и ракийка,на сладка приказка с децата.
Броените дни бързо свършиха.
За връщане взехме самолетни билети.Видях Европа и вече исках по-лесен начин за пътуване от претъпкания автобус.
Във влака от Ротердам до Амстердам-родна картинка.Двама наши цигани с акордеон,единият пее "Беса ме мучос",другият свири и пътниците им подхвърлят по 1 евро.
Като приближиха до нас може би ни познаха,така ,както и ние ги познахме,но никой не го показа.Усмихнат,циганинът ме погледна и каза"Бон воаяж" на което аз отговорих-"Мерси".
Полетът Амстердам-Бургас беше 3 часа.Комшийката Ленка ни взе от летището и в 2 след полунощ си бяхме вкъщи.
Завърши холандското ни приключение.

Бай Ганьо тръгна по Европа-съвременен вариант

Малко градче,сиво ежедневие,скука-това беше животът ми доскоро.Но ето появи се възможност да дам криле на мечтите си,да се махна оттук,да ида далече,където живеят други хора,да видя Европа,да видя свят.
Поводът беше дипломирането на дъщеря ми в Холандия.Бяхме канени на тържествената церемония по връчване на дипломите.
Потеглихме.Автобусът на "Юнион ивкони" претъпкан.Ние-на музикантското място-най-отзад.До мен-софиянка,моделиерка,която отива да работи във Виена като камериерка.До мъжа ми-млад софиянец,който внася коли от Германия.Богомил се казва-голяма симпатяга.
Купува коли,продава ги и на кола печели по 3000.Налива газ във въображението на мъжа ми.Какъв лесен начин за печалба са намерили хората!Някога Бай Ганьо ходел по Европа с мускалчетата,сега ходи с автобус,а се връща с лека кола.
Целият автобус е претъпкан с братя българи,етнически турци,които отиват в Бон да берат ягоди.
Убийствено пътуване-36 часа.Всяко удоволствие се заплаща.Като искаш да видиш Европа
ще се свиваш на задната седалка.
Калотина.Братът сръбски митничар свали две по-мургави момчета за проверка на багажа.
Върнаха се усмихнати.Размина им се.
Гледам през прозореца чуждите сръбски пейзажи,ама те са досущ като нашите.Бях чувала
"На баир лозе",ама не бях виждала.Сега видях.Хълмистият релеф,къщите,нивята-наши.
Унгария я проспах.Това,което видях от нея напомняше соц-а.
Австрия вече е друго-като архитектура,като старина,като култура.Германия също.Знаех,че съм отвъд желязната завеса,не виждах завесата,ама я чувствах-във въздуха,в идеално обработените ниви край пътя,в чистотата навсякъде.Кога ще се вдигне тая завеса между тях и нас-не знам.Кога и ние ще заприличаме на тях-като отношения помежду си,като отношение към природата,като култура.
На паркинга в Германия инстинктивно се отдръпнах пред наближаваща кола,въпреки,че бях на пешеходна пътека.Жената от колата спря,усмихна се ,в очите и прочетох благодарност,че съм отстъпила правото си да мина първа.Представих си каква благословия щях да получа у нас,въпреки,че съм на пешеходна пътека.
В Брюксел бяхме вечерта.Прекрасен е.Старинни сгради,катедрали,приказни светлини.
Оставаше малко до Холандия.

V Europa

Ima migove v jivota na 4ovek,koito ne se povtarqt.Za Plamena takyv mig be6e Graduation-a.Minah cqla Europa za da prisystvam na nego.Vidqh tyrjestveniq moment,kogato i vry4iha diplomata.Bqh izpylnena s gordost.Razbrah,4e malkoto mi detence naistina e porasnalo.
Trygna samo v neizvestnoto,plaho,neuvereno.Ne i be6e leko.Chete mnogo.Nakraq q vidqh dovolna ot postignatoto.Shtastliva!