На изпроводяк

Мартин днес замина за Австрия.Снощи отидохме с Лена на изпроводяк.

Руснаците посядали преди тръгване.А за нас е традиция да помъмрим,преди някой да тръгне на път.Пламена след 3 години ми напомни как съм я изпратила и колко плакала след това.

Дали това е нормалния родителски страх,който поражда непрекъснати наставления и съвети,или излишен ритуал,но като че ли сме длъжни да си го кажем.А може би е застраховка,та когато детето сгреши да му напомниш"Аз те предупреждавах".

Та снощи Любо започна пледоарията:"Добре!Приятелят ти казал,че там има работа и се живее добре.Там ти никога няма да бъдеш равен на тях.И да работиш,и да си добър в работата си,никога няма да ти платят подобаващо.Ще вземаш наполовина,че и четвъртината от това,което вземат те.Имало работа!Факт е световната икономическа криза.Вчера по радиото съобщиха,че един испански концерн на ден уволнявал по 15 хил.души.Там има и чужденци.Първи те ще си заминат,откъдето са дошли.
Такава рецесия,каквато е в момента,е имало единствено преди войната.Не слушай стари информации,от преди година.
Там културата е различна от нашата.Една българка се омъжила за германец.Не била излизала от къщи,никъде не я представяли.Свекърва и ходела на гости с кучето и внучето си,но не и със снахата." И още ред примери от тоя сорт.
Моята Лена само се обади:"Тогава,както казва татко,да легнем и да умираме"
Аз се опитах да защитя Мартин,че има право на избор,но с Любо е трудно да се спори.
Предимствата на Мартин са,че има образование,няма жена,деца,владее чужди езици,съвестен е и като се хване на работа влага душа и сърце.
Смелост се иска да напуснеш целогодишната работа във Варна,гарантираната заплата от 1000 лева и да тръгнеш в неизвестното.Мартин не се поблазни от роднинските връзки с големците в града,от възможността за работа тук.
Дано там успее!

Потресаващо

Една снимка в свиленградския сайт ме разтърси.Кола след катастрофа между Любимец и Харманли.Ако не беше изписано под снимката никой не бил разбрал,че това е кола.Черна буца,обгоряла до неузнаваемост.А вътре е имало 4 пътници.
Бащата бил гурбетчия в Гърция.Дошли да го посрещнат от границата синът с приятелката си и шофьора на колата.И съвсем близо до тая граница намерили смъртта си и четиримата.
Как ли се е приготвяла съпругата на гурбетчията да го посрещне след толкова време.Как ли е тръпнела в очакване.А вместо това в 1 часа вечерта позвънил телефона и чула страшната вест.Разбрала,че не е останало нищо ни от съпруг,ни от син,ни от снаха.
В бюлетина ще запишат-неправилно изпреварване и толкова!
Мисля си,какво ли щеше да остане от нас след онова изпреварване на връщане от Банско.
Същата черна буца...Тръгнахме да изпреварваме ТИР,но се оказа,че са два,залепени един за друг,а отсреща - фучи някаква лъскава лимузина и няма как да се приберем в платното си.Разминахме се на косъм.
Никой не е застрахован!Тежко им на почернените!А живите да помнят...

Невероятно

Невероятно,но факт-Лена реши листовките и взе едната част от шофьорския изпит.Като я гледах как чете,много се съмнявах.И то на 8-след българо-английската сватба на Антон в Банско.

И ние живеем и те...

Днес Пламена ми разказва за първите си дни в Амстердам.Докато се освободи квартирата я подслониха приятелите на Юдит и Йос.Много сме им задължени.
Та тя разказва...настаниха ме на третия етаж,целият е свободен,ползват го само за гости.Стаята ми-голяма,обзаведена.Безжичен интернет в цялата къща.Като видяха,че си нося спално бельо ме питаха на къмпинг ли ще ходя и много се смяха.Влизам в банята-уж душ-кабина,а вътре мигащи светлини и музика,масажори,парна баня...
Мъжът в къщата ми е колега.Работи моята работа.Жена му не работи.Ходела от време на време като доброволка да търси изгубени кучета и котки и да им оказва спешна помощ/да и имам грижите/.Имат две големи деца.Всеки уикенд са при приятелите си на плажа.
И те живеят и ние живеем...
Ама те са се родили в Амстердам,а ние в селата на Сакара.
Когато колегата попитал Пламена ходя ли вече на работа,тя му отговорила,че за мене е по-добре в училище,отколкото през ваканцията,защото тогава трябва да помагам в земеделието.Колко ли се е чудил,горкият,каква е тая директорка,дето ходи да копае на полето.
Да се чуди.Те имат масажори в банята,ама не се изпитвали щастието да дойде водата ,след като 3 дена е била спряна,да напълнят десетина бирени шишета,в които водата като престои под 40 градуса до вечерта е вряла,и като се полееш с нея си като къпан.Защо ти са масажори?В жегите си като пресован,не ти трябва масажор.
И те живеят ,и ние живеем...Съдба!

Когато те лъжат

Вчера се прибрах и видях,че Лена я няма.Обадих и се по телефона.Каза:"У Ружица съм.Гледаме филм".
След малко включих компютъра,автоматично се вписа нейния Скайп и отсреща Ружица пита:"Прибра ли се?".
Почувствах се страшно гадно.Да ме излъже елегантно,интелигентно,така,че да повярвам-добре.Но толкова да ме подценява,с такава плоска лъжа,направо си беше обидно.
Веднага се окопитих и изписах:"Откъде да се прибера?".Ружица замлъкна.
След малко Лена се прибра и почна от вратата:"Защо ми влизаш в Скайп-а.Докато си дойда до нас-разузнаваш".
Уж и повярвах,че през цялото време е била по пътя.
В такива случаи татко ми казваше:"Ти където отиваш,аз оттам се връщам".

Когато децата ...

Когато децата порастнат наистина,не разбират ,че за мене са си още деца.Продължавам да се притеснявам дали са здрави,дали са яли,дали се обличат,по същия начин,както когато бяха малки.Непрекъснатото напомняне,повтаряне им дотяга,мислят си,че вече сами могат да се грижат за себе си.Ще повярвам,че са големи,ако разберат,че си остават деца.

В Холандия

Най-сетне пристигнахме след 36-часово пътуване.Малко след полунощ.На гарата в Бреда-пустош.Посрещачите ни бяха-младо русо момиче,в компанията на негър,до тях ни мъж,ни жена,непрекъснато свиващ и пушещ нещо-просяци,наркомани,утайки на обществото.Мятаха се на колелата,отиваха,връщаха се,сновяха непрекъснато,крещяха.Единият приближи до нас,опита се да ни заговори,но като разбра,че няма да стане се отказа.Чак страх ме хвана!Два пъти полицейската кола приближава,оглеждат,но след като никой не нарушава реда си тръгват.
Пред компанията на наркоманите предпочетохме среднощната разходка из града.
Докато намерим хотел-съмна.С последни сили дочакахме Пламена да дойде да ни прибере.
Най-сетне слънцето с нейно лице изгря.Хванахме първия влак и потеглихме за Миделбург.
Изкъпахме се,легнахме и проспахме първия ден от престоя си в Холандия.На другия ден беше тържествената церемония.
За церемонията се събрахме цялата българска група-аз и Иван,Милен,Ася от Велинград,Александра от Стара Загора.Заредихме фотоапарата и потеглихме.
Дипломирането се проведе в абатството-огромна,старинна сграда,в залата-орган,монитори по стените,за да се вижда от всички страни.
Церемонията беше тържествена.Приветствия от името на студентите,на родителите и на ректора.Студенти пяха тържествени оратории.
Всички завършващи,облечени в тоги и шапки,получиха дипломите си,преместиха пискюла от ляво на дясно и накрая дружно захвърлиха шапките във въздуха.
След церемонията присъствахме на коктейл,организиран от университета.Правихме снимки,разговаряхме с преподавателите/разговаряхме е силно казано-Пламена превеждаше/.
След това,вече в увеличен състав,заедно с румънките Анда и Лаура и техните родители,унгарката Ори и някакъв холандец-приятел отидохме в "Пасо добле" за вечеря.
Прибрахме се,а дипломираните поеха към нощните заведения.
Другите два дни бяха отредени за туризъм.Посетихме Влисинген-града,в който Иван е бил преди 30 години и от който нищо не си спомняше.В Домбург бяхме в заведението,където работи Пламена през лятото.Запознахме се с шефовете.
Навсякъде прави впечатление чистотата,градинките-подстригани,зеленина и цветя.Случихме и на хубаво време.
През деня правехме обиколки,а вечер-на салатка и ракийка,на сладка приказка с децата.
Броените дни бързо свършиха.
За връщане взехме самолетни билети.Видях Европа и вече исках по-лесен начин за пътуване от претъпкания автобус.
Във влака от Ротердам до Амстердам-родна картинка.Двама наши цигани с акордеон,единият пее "Беса ме мучос",другият свири и пътниците им подхвърлят по 1 евро.
Като приближиха до нас може би ни познаха,така ,както и ние ги познахме,но никой не го показа.Усмихнат,циганинът ме погледна и каза"Бон воаяж" на което аз отговорих-"Мерси".
Полетът Амстердам-Бургас беше 3 часа.Комшийката Ленка ни взе от летището и в 2 след полунощ си бяхме вкъщи.
Завърши холандското ни приключение.